Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
В една паралелна вселена....
Автор: yordanyordanov Категория: Изкуство
Прочетен: 4919 Постинги: 4 Коментари: 1
Постинги в блога
Преди 950 години в един селски хан някъде в земите между Хемус и Дунав влизат двама мъже. Единия е белобрад старец, а спътникът му е младеж едва прекрачил прага на мъжеството. Те сядат и поръчват храна, но на стареца му се налага да излезе за да вземе поръчка за нова работа. Докато младежа стои и го чака в хана влизат друг старец придружаван от млада жена. Те сядат, но не поръчват нищо. Гледат тревожно, пребледнели. Говорят тихо, но се чува. Жената е дъщерята на стареца, а те чакат бирника да дойде да им събере данъците. Дължат много, не са плащали и миналата година. Но този път ще им вземат всичко. Ще ги оставят гладни през зимата. Те не знаят как ще оцелеят. Плачат много. В хана влиза бирника придружен от трима византийски войници. Те заобикалят семейството и бирника започва да заплашва стареца. Казва, че ще му вземе всичко. Ще остави къщата му празна, а децата му гладни. Човека му пада на колене и го моли поне малко жито да остави. Той отказва, а войниците започват да го бият. Селяните в хана гледат безучастно. Примирили са се, че скоро тези хора ще умрат от глад. Няма кой да им помогне. А човекът ридае ли, ридае.

Тук Вселената се разклонява на две. В нашата собствена Вселена бирниците пребиват мъжа, вземат му имуществото и семейството му скоро умира от глад. Нищо не се променя и събитията протичат така, както ги знае историята. В една друга паралелна Вселена обаче, младежът става от стола си, взема един нож, приближава се до войниците и изнамира слабо място в бронята на един от тях. После прерязва гърлото на втория и забива ножа си в корема на третия. Бирника стои и гледа примрял от страх. Стареца се връща в къщи и прибира каквото може да носи. Младежът ги отвежда до безопасно място и така те изкарват зимата.

В нашата Вселена младежа продължава живота си като отшелник и постепенно намира своята връзка с Бога и мястото си в света. Постига мир в Духа си, но името му потъва в историята.

В паралелната Вселена обаче младежът от светец се превръща в престъпник и повече няма друг избор в живота си освен да бяга, бяга и бяга докато не повлече все повече хора със себе си. Достатъчно хора за да се опълчи на Византийската власт и да вдигне въстание. Въстание, което ще промени светът му завинаги....



Според американския физик Хю Еверет трети вълновата функция в квантовата механика никога не колабира до единична точка, а всеки път когато ние наблюдаваме ефекта от някое събитие на квантово ниво, самата ни Вселена се разделя на паралелни свои версии, във всяка от които това събитие се разиграва по уникален начин. Това е хипотезата за "многото светове" в квантовата механика и до ден днешен представлява обект на засилен интерес в редица научни кръгове. Приемайки тази хипотеза можем да направим една крачка повече и да заявим, че дори и най-малкото събитие в нашия свят може да има огромни последици, които да променят реалността ни завинаги. Това означава, че в същинската Вселена-мултивселената както я наричат физиците има многобройни реалности, които протичат синхронно една с друга и всяка от тях е не по-малко реална от всички останали. Разбирам, че за мнозина от вас този начин на мислене може би изглежда напълно противоречив и дори налудничав, но ако приемете дори за момент, че това би било възможно (а според съвременната физика няма причина да не е) това ще означава, че във всеки един момент съществуват безброй паралелни версии на вас самия всички обитаващи съответните им Вселени, където вие сте взели различни решения през живота си, от тези, които сте направили тук, в тази Вселена. А това, което е вярно за отделните хора, няма причина да не бъде вярно за цели народи.

Така си представете, че има безброй паралелни Вселени където историята на България е различна от тази, която ние познаваме. Представете си, че има Вселени, в които такава държава въобще не съществува, както и че има Вселени, където тя е значително по-стара и по-мощна от Българията, която познаваме. Можете ли?



Целта на този блог е да представи една история, всъщност поредица от истории на една друга България. Една държава отклонила се от пътя ни рано в историческото си развитие-още през 11-ти век, за да се превърне в суперсила от световен мащаб. Времето на разклонение не е избрано случайно. Всъщност това е един от най-динамичните периоди в историята ни, когато без малко държавата е щяла да се "рестартира" по съвсем различен план. Това е време на хаос, вътрешни борби във Византийската империя и непрекъснати нашествия на чужди народи по нашите земи. Тежко време, но също и точно това време когато нещо се е "пречупило" в Духа на българите и ние малко по малко сме започнали да заприличаме на народа, който сме днес. Голям исторически шанс за чисто нова държава е бил пропилян и от закрилници на народа собствените ни боляри са се превърнали в негови мъчители. Време на големи промени и навлизане на същинския средновековен феодализъм както по нашите земи, така и в цяла Европа. Но същевременно и последното време, когато сме имали шанса да станем същинска суперсила в рамките на света си, а може би отвъд него. Точно това е целта на "разказа" в поредицата книги, които смятам постепенно да извая от този блог. Малко по малко, стъпка по стъпка искам да покажа една друга Вселена, една друга история, един разказ за един народ същия като нашия, но различен. История за развитие и проблеми, за шансове и предателства, за векове и нрави, които е можело да бъдат, но не са били, погледнати през призмата на един обикновен човек, който се изкачва чак до царските престоли. Е, всъщност не е съвсем обикновен, но това не го прави по-малко съизмерим с всички останали хора от епохата му. Съизмерим, но въпреки това различен, въпреки това уникален, въпреки това нещо ново и различно. И не съвсем....

Името му е Камен и моят разказ започва с рождението му. В първата си книга (която ще се получи след като разкажа историята му в този блог) смятам да покажа възходът му от прост селянин през посветен в най-разпространената ерес по земите ни в онези времена-богомилството до въстаник и войвода, който успява да обедини достатъчно сили за да се опълчи на Византийската власт и да възстанови държавата ни. Пред него има два пътя-този на Духа и отшелничеството и този на кръвта и оръжието. Приемаме, че в нашата Вселена Камен поема по пътя на отшелника и става богомилски съвършен. Постига хармония със себе си след години живот в планината и просто изчезва от историята, защото никой не го търси, а и той сам не иска да бъде намерен. Спасява Духът си, но обрича на хаоса на времето всички около него. В другата Вселена обаче Камен вижда злощастието на хората. Учителите му го съветват да се отдаде на отшелничество и молитва. Не виждат друг път към Бога. Казват му, че ако остане толкова силно свързан със света рано или късно ще попадне под покварата му. Но Камен не слуша. Или по-точно-разбира ги, но решава да действа въпреки това, въпреки всичко на което го учат. Спасява едно семейство от глад и обрича себе си на живот в борба и кърви. Едновременно е свещеник, но и войн. Мразен, но и възхваляван. Решава да извае свой собствен път през съдбата и докато го прави създава държава толкова уникална, че никой не може да повтори. Никой не може да я разбере. Никой не може да я стигне!

Целта на моя разказ е да ви представя историята на Камен и държавата която той създава, а в процеса, ако ми позволят силите, да ви накарам и да се замислите по малко дали неговата държава е толкова силно различна от нашата и дали неговият народ не може да бъде и нашият. Все пак крайната цел на всяка форма на изкуство е да накара човешкото същество да мисли преди всичко останало, иначе просто няма смисъл от него. Това е една история "Камено-Българска" посветена на един човек, който е можело да промени историята, но не го е направил. Разказ за поредица от шансове, които сме изтървали в процеса на развитието си и за един народ, който се е обединил около една цел, една мечта, един идеал и в процеса на преследването му променя както себе си, така и света си.

Едновременно с това е и история за хора като нас, но поставени в коренно различни ситуации, на пръв поглед изглеждащи невъзможни и плод на пълно отдаване на въображението, но същевременно логически свързани помежду си в контекста на повествованието. Крайната ми цел е да създам история, която хем да звучи напълно налудничаво и да няма връзка с нашия свят, така и заедно с това да бъде органически единна сама по себе си в границите определени от себе си и всъщност да бъде напълно логична и последователна погледната през собствената й призма. Накратко, искам да създам история сама по себе си невъзможна, но достоверна, отдалечена, но същевременно близка, смайваща, но и реална, чужда, но и наша. Бих искал да ви поканя в пътешествието ми през един свят, който е можело да бъде, но не е.

Паралелна Вселена на една ръка разстояние от нашата, но и сама по себе си в съвсем различно измерение.



Разказа ми ще започне с "първата книга" посветена на живота на Камен и неговата вътрешна борба между личното спасение и общото благо. Той е разкъсван от колебания-дали да избяга от този позорен свят на материята и нищетата в уюта на някоя пещера или е по-добре да помогне на хората, с каквото може, пък било и това да означава погубването на собствената му Душа. Той непрекъснато се колебае между материалното и духовното, между святото и грешното, между изкушението и благоденствието, между себе си и другите. Иска да спаси Духът си, но не иска да изостави събратята си на мизерния живот, който те водят. Това негово разкъсване го кара да се превърне в много странен образ за епохата му-в престъпник-светец, който едновременно убива и войнства, но заедно с това спазва строгите предписания на богомилството, а по-късно и на собствената си съвест. Превръща го в човек, който едновременно копнее за Небето, но остава здраво стъпил на земята. Преминава през различни фази на живота си и с всяка една от тях той придобива все по-добро разбиране за самия себе си, а и за Бога, така както той го вижда. Натрупва мъдрост и тази мъдрост му помага не само да оцелее през тежките времена, в които живее, а и да организира народа си на борба срещу поробителя, срещу Византийската империя и накрая дори да я победи на "собствен терен", а от победата излиза държава каквато светът не е виждал. Нито царство, нито деспотство, той създава свой собствен ред, който няма аналог нито в историята, нито в нашия свят. В нейното устройство вплита всичко, което е научил през живота си и създава ред, който да устои на столетията.

Това е неговата история и неговия свят. За благото си дело обаче е заклеймен от всички църковни лица надлъж и нашир Европа като еретик, езичник, богохулник и в крайна сметка-Атеист. Не, че той сам себе си смята такъв, но всички обичат да го наричат така, дори и тези, които искат да му се представят за приятели. А по неговите стъпки и целият му народ са обявени за атеисти. Но не са, а те развиват свой собствен път и причина-свой собствен начин на общение с Бога, който както е дълбоко Християнски и вкоренен в думите на Евангелието, така и ненавистен за църквата искаща да обсеби човешката Душа в догмата си. Те отричат догмите и жестокостите на времето си и създават общество по свой собствен образ. Държава, която никой не е познавал преди това и дори не си е въобразявал, че е възможна. Това е тяхната България. Това е тяхната история, но също така и историята на един народ разбрал себе си и помъдрял, а с мъдростта му и идва и силата. Силата първо да защити границите си, а после и да победи враговете си, а накрая дори да се понесе в небесата. Казано "в по-тесен смисъл" тази поредица се отнася към жанра на алтернативната история, тоест какво би се случило, ако историческите събития се бяха развили по различен начин. Но реално това представлява един полет на въображението към един паралелен свят подобен на нашия, но не съвсем. Той се основава на всичко онова, което знаем сами за себе си като хора, но в напълно различен аспект при напълно различни обстоятелства. Това прави и този свят както близък, така и далечен. Едновременно на една ръка разстояние, и заедно с това пълна измислица. Нещо, което можеше да бъде, но няма как да е. Близък, но далечен, нормален, но невъзможен, познат, но странен-това е крайния ефект, който искам да постигна на страниците, които предстои да прочетете.
Категория: Изкуство
Прочетен: 1832 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 23.09.2019 18:37
Срещнали се във вир вода две хайверени зърна. Едното рекло:

-Искам аз добре да пораста, затова ще се спусна по таз вода. Ще намеря там покой, храна за да стана голяма, силна риба.

Другото отвърнало:

-Аз пък искам бистрата вода, затова ще преплувам таз река. Ще намеря бързи, силни води, че в потока здраве ще се породи.

-Много глупаво си ти сега, спусни се с мен в бавната вода. Ще намерим там подслон, храна, ще ядеме на корем. Ще заминат година-две и ще пуснеме шкембе. Във водите бавни, мътни ще намерим блатни тини плодородни. Всред тръстика, мъхове, папур ще пораснеш здрав, голям чукундур. Във водите бавни, мътни ще намериш укритие, заслон, ще ми даваш после уважение, поклон, че от тежката съдба, аз ще те спася. С мен ела сега и ти, на блатото се покори. В замяна, че получиш подслон, храна, за какво ти трябва чистата вода?

-Не ми трябва блатната храна, търся аз в живота чистота. Ще се бия с чистата вода, за да взема сила, свобода!

-Глупава си ти сега, нали, не разбираш от думи. В блатото живота си тече, не във водите бързи като ветрове. В горната река, ще намериш само мъка ти. От плачки, мъка и беди, по-добре се ти спаси. Ела с мен в бавната вода, с червеи, листа и семена, богато ще те нахраня. Ще намерим там ний покой от всякакви беди. Скрити всред камъни, листа ще избягаме от всякаква беда. Нищо хубаво не ще намериш ти, всред бързите води.

-Не ми трябва хубост, красота, искам сила, свобода. Във водата бърза, силна ще порасна дивна риба. Там аз ще се спася в свойта самота. Нагоре ще доплувам аз, пък било то и в суров мраз. От нищо не ще се побоя, щом имам свойта свобода.

-Много глупава бъди тогаз, но в блатата долни ще се спусна аз. Ще намеря там подслон, храна и в укритие ще пораста. Скрит всред дърве и треви, ще намеря условия добри. Не ми трябва твойта свобода, щом с нея иде мъката, глада. Проста риба си бъди, щом в сърце ъкъл ти спи!

Тръгнало тогаз това хайверено зърно, бавно по течението се понесло. Минали година-две станало голям, дебел тлъстичък шаран. В укрития добри стоял, хищниците избегнал. Ял насекоми, корени, треви, добре се нагостил. В блата, реки тинести, мръсни глада си утолил. Мислил дълго за простото зърно, на ъкъл си казал той едно:

"Добре, че в бавната вода посрещнах своята съдба. Тук условията са добри, няма що никой да се противи. Дебел, силен и голям, добре съм си аз-шаран."

В това време тръгнало само, смелото хайверено зърно. Във водата горна, чиста и силна стала бърза пъстърва. В мъки, тегоби, беди мъдрост, здраве се породи. В бързата вода намерила тя сила. Малка, слаба, изгладняла в свойта свобода била, но в изпитанията намерила сила. Чистата вода родила здраве и късмет, в тежкия живот добър завет!

Минали година-две, на рибите живот ми вървял добре. Но не щеш ли в ден проклет по течението появил се силует. Бил стар, опитен рибар, за улов богат се постарал. През усои и скали на реката извор намерил. В буйната вода съзрял силна и сама, смелата пъстърва. Изкарала въдица здрава, дълга и за улова се приготвил да чака. Хвърлил пера, мухи, пъстървата да надхитри. Подлъгала се рибата сама, хванала се в умната клопка. Куката захапала, за живота си се заборила. Но годините тегби, на болка я научили. Всред кърви, зъби нека да боли. За живота си сама, успешно се преборила. Куката излязла, рибата обратно в потока влязла. От провала учуден, рибарят тутакси я проклел. Чакал там минута-две пък решил, че с рибата сили веч е премерил. Тутакси станал и реката последвал. Тръгнал по течението долно, па намерил блато зловонно. Казал си:

-Тук може и да вони, но мога да намеря някакви риби.

Въдицата приготвил и добре сред папурите я хвърлил. Зачакал таме сам и не щеш ли скоро се появил тлъстичък шаран. От лакомия запленен стръвта погълнал без проблем. Рибарят изумил се от късмет, че шансът му не бил отнет. Щом такава силна риба намерил, за голям обяд се приготвил. В борбата тежка преценил кога шаранът се изморил. Бил тежък и голям, но на умората не устоял. Казал си рибарят:

-Пъстървата бе здрава, лека, от куката измъкна се полека. Но на тоз шаран не ще простя, с умора ще го уловя. И да е голям, и да е тежък, няма да ме удържи щом цял живот крил се е под блатен камък. От куката мож избяга, само здрава, бърза риба. С умора ще го уловя, щом на умора не издържа.

Борил се така шарана минута-две, пък решил живот си да предаде. Помислил:

-Защо ми беше таз храна, като сега живот си ще предада? От собственото си тегло, предаде се мойто тяло. Намерих в това блато храна и подслон, но на мен ми горко, че забравих тоз закон-който живее си добре, бавно ще залинее. И ето че сега, ще посрещна своята съдба.

Рибарят изтеглил на брега шарана уморен и от улова си окрилен зарадвал се сега, че ще нахрани своите деца. Казал си:

-Защо ми бе пъстървата малка, като хванах си шарана угоен?
Категория: Изкуство
Прочетен: 291 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 22.09.2019 22:08
Търсене

Архив