Срещнали се във вир вода две хайверени зърна. Едното рекло:

-Искам аз добре да пораста, затова ще се спусна по таз вода. Ще намеря там покой, храна за да стана голяма, силна риба.

Другото отвърнало:

-Аз пък искам бистрата вода, затова ще преплувам таз река. Ще намеря бързи, силни води, че в потока здраве ще се породи.

-Много глупаво си ти сега, спусни се с мен в бавната вода. Ще намерим там подслон, храна, ще ядеме на корем. Ще заминат година-две и ще пуснеме шкембе. Във водите бавни, мътни ще намерим блатни тини плодородни. Всред тръстика, мъхове, папур ще пораснеш здрав, голям чукундур. Във водите бавни, мътни ще намериш укритие, заслон, ще ми даваш после уважение, поклон, че от тежката съдба, аз ще те спася. С мен ела сега и ти, на блатото се покори. В замяна, че получиш подслон, храна, за какво ти трябва чистата вода?

-Не ми трябва блатната храна, търся аз в живота чистота. Ще се бия с чистата вода, за да взема сила, свобода!

-Глупава си ти сега, нали, не разбираш от думи. В блатото живота си тече, не във водите бързи като ветрове. В горната река, ще намериш само мъка ти. От плачки, мъка и беди, по-добре се ти спаси. Ела с мен в бавната вода, с червеи, листа и семена, богато ще те нахраня. Ще намерим там ний покой от всякакви беди. Скрити всред камъни, листа ще избягаме от всякаква беда. Нищо хубаво не ще намериш ти, всред бързите води.

-Не ми трябва хубост, красота, искам сила, свобода. Във водата бърза, силна ще порасна дивна риба. Там аз ще се спася в свойта самота. Нагоре ще доплувам аз, пък било то и в суров мраз. От нищо не ще се побоя, щом имам свойта свобода.

-Много глупава бъди тогаз, но в блатата долни ще се спусна аз. Ще намеря там подслон, храна и в укритие ще пораста. Скрит всред дърве и треви, ще намеря условия добри. Не ми трябва твойта свобода, щом с нея иде мъката, глада. Проста риба си бъди, щом в сърце ъкъл ти спи!

Тръгнало тогаз това хайверено зърно, бавно по течението се понесло. Минали година-две станало голям, дебел тлъстичък шаран. В укрития добри стоял, хищниците избегнал. Ял насекоми, корени, треви, добре се нагостил. В блата, реки тинести, мръсни глада си утолил. Мислил дълго за простото зърно, на ъкъл си казал той едно:

"Добре, че в бавната вода посрещнах своята съдба. Тук условията са добри, няма що никой да се противи. Дебел, силен и голям, добре съм си аз-шаран."

В това време тръгнало само, смелото хайверено зърно. Във водата горна, чиста и силна стала бърза пъстърва. В мъки, тегоби, беди мъдрост, здраве се породи. В бързата вода намерила тя сила. Малка, слаба, изгладняла в свойта свобода била, но в изпитанията намерила сила. Чистата вода родила здраве и късмет, в тежкия живот добър завет!

Минали година-две, на рибите живот ми вървял добре. Но не щеш ли в ден проклет по течението появил се силует. Бил стар, опитен рибар, за улов богат се постарал. През усои и скали на реката извор намерил. В буйната вода съзрял силна и сама, смелата пъстърва. Изкарала въдица здрава, дълга и за улова се приготвил да чака. Хвърлил пера, мухи, пъстървата да надхитри. Подлъгала се рибата сама, хванала се в умната клопка. Куката захапала, за живота си се заборила. Но годините тегби, на болка я научили. Всред кърви, зъби нека да боли. За живота си сама, успешно се преборила. Куката излязла, рибата обратно в потока влязла. От провала учуден, рибарят тутакси я проклел. Чакал там минута-две пък решил, че с рибата сили веч е премерил. Тутакси станал и реката последвал. Тръгнал по течението долно, па намерил блато зловонно. Казал си:

-Тук може и да вони, но мога да намеря някакви риби.

Въдицата приготвил и добре сред папурите я хвърлил. Зачакал таме сам и не щеш ли скоро се появил тлъстичък шаран. От лакомия запленен стръвта погълнал без проблем. Рибарят изумил се от късмет, че шансът му не бил отнет. Щом такава силна риба намерил, за голям обяд се приготвил. В борбата тежка преценил кога шаранът се изморил. Бил тежък и голям, но на умората не устоял. Казал си рибарят:

-Пъстървата бе здрава, лека, от куката измъкна се полека. Но на тоз шаран не ще простя, с умора ще го уловя. И да е голям, и да е тежък, няма да ме удържи щом цял живот крил се е под блатен камък. От куката мож избяга, само здрава, бърза риба. С умора ще го уловя, щом на умора не издържа.

Борил се така шарана минута-две, пък решил живот си да предаде. Помислил:

-Защо ми беше таз храна, като сега живот си ще предада? От собственото си тегло, предаде се мойто тяло. Намерих в това блато храна и подслон, но на мен ми горко, че забравих тоз закон-който живее си добре, бавно ще залинее. И ето че сега, ще посрещна своята съдба.

Рибарят изтеглил на брега шарана уморен и от улова си окрилен зарадвал се сега, че ще нахрани своите деца. Казал си:

-Защо ми бе пъстървата малка, като хванах си шарана угоен?

Кой сега е по-добре-дебелия шаран или здравата пъстърва?